Ти не си сам

- Къде си, Дан?
- Тук.
- Колко е часът?
- Сега.
- Кой си ти?
- Този момент.

Игрален филм "Мирният воин"

Тази сутрин се присетих за откъса от песента на ДДТ: „Но все пак знай - не си сам.“, който цяло утро не спря да се върти в главата ми. След това изплуваха думите на Игор Михайлович от предаването "Единство":

„Човек никога не е сам. Дори да му се струва, че е сам - той въпреки това не е сам. Винаги има някой с него. Въпросът е "кой?" - Ангела или демона?“

Отговорът на този въпрос дойде в своята пълнота малко по-късно, през деня .

По време на изпълнението на практиката „Лотосов Цвят“, когато тялото ми се отпусна, а съзнанието се разтвори и изчезна някъде в ъгъла, дойде мълчаливо разбиране на тези редове. Бог е във всичко и навсякъде, Той е винаги с теб, във всеки ден. Просто трябва да откликнеш на Неговия зов. След като отворих очи, новото разбиране се пренесе в моя дневник:

„Да виждаш Бога във всичко. Във всяко дихание, във всяко действие. Той присъства навсякъде и винаги. Той просто Е , всичко и за всички. Бог е твоят въздух. Свобода, разширение, лекота. Радостта просто да бъдеш. Аз съм. О Боже, Любов моя, в мен и навсякъде, Обичам Те. Докосването твое разпалва чашата на вечността. Обичам Те, бъди с мен, всичко мое е изцяло Твое. Ти си въздухът мой, животът мой си Ти, Ти си цялото дихание, мил си Ти. Обичам те. Ти си навсякъде и във всичко. Душата ми е винаги Твоя, влез в мен, обичам Те. Просто да се намирам в Теб. Това е лесно. Без усилия, Бог е близо, Той е навсякъде, вътре и във всичко."

 Това състояние е много добре описано в книга "АллатРа":

„С времето човек получава реално разбиране не само за постоянното присъствие на Бога в него, но и Неговото присъствие навсякъде и във всичко, в целия заобикалящ го свят. Той осъзнава, че Бог се явява всичко за всеки.“

Има такъв израз: лесно да станеш Ангел, по-трудното е да станеш субличност. Наистина е така. За това се иска не малко старание и усърдие в слушане на съзнанието с дни и отделянето на купища внимание. Много по-лесно е да се отпуснеш и да отдадеш цялото внимание на Бог и своята Душа. Просто се отваряш за Него. Просто се намираш „тук и сега“ и наблюдаваш как Той твори.

Струва си да се отбележи, че в момента, когато тялото е отпуснато и вниманието не се насочва към „мисли с неизвестен произход“, се включва позицията на Наблюдателя от Духовното начало. Благодарение на вниманието и строгият контрол над негативното, в главата стартира програмата на Живота, програмата за провеждане на Неговата воля. Бог започва да твори.

Пребиваването „тук и сега“ започва с не участието и ненамесата в „делата на този свят“, провокирани от първия изблик на Егото или или някой външен дразнител. Тогава възниква усещането, сякаш те водят за ръка и ти показват пътя чрез гласа на Душата, а ти просто избираш - да откликнеш и да последваш този вътрешен зов.

Готвейки се да напиша тази бележка, поясних с голям шрифт няколко основни момента при изпълнението на духовна практика:

• Първият е - тук и сега, именно момента, в който се намирам сега, когато правя избор, отваряйки се пред Бога.
  

• Вторият е - Любов, благодарност и искреност. Любовта е самия Живот. Любовта и благодарността са единственото, което мога да дам на Бога. А искреността е малкото ключе, който разкрива още повече чувствата и поражда стремеж.

Бог е навсякъде и никъде. И ако той е отделен с някаква граница, -
Не проникнал още В теб, о, твоя бог не е велик.!
Бог е въздухът твой, вдишай го - и ще Достигнеш безпределни висини.

Ибн ал Фарид "Поема за пътя"
преведено от Зинаида Миркина

Автор: Юрий Вълов

Линк към статията в оригинал: Тук