Непослушните деца са мит
Много родители, сблъсквайки се с възпитанието на децата си, започват да мислят, че децата им са непослушни. Но откъде идва тази увереност?
Защо първоначалната положителна нагласа при раждането на детето след това бързо избледнява и ежедневието се превръща в тежко бреме, където родителите влизат в ролята на надзиратели за децата си? А децата в случая реално се превръщат в противник, който трябва да бъде усмирен и на който трябва да му се наложи собствената воля.
Какво е добро и какво лошо? Формирането на новата Личност.
За да разберем причината за това, е необходимо да се разгледат компонентите, невидими за окото, но основополагащи за нашия свят. Това са мирогледните понятия. Просто казано – разбирането за това кое е добро и кое лошо. В крайна сметка няма нужда да казвам, че родителите, които си мислят, че знаят как е правилно и как неправилно да се постъпва, искат да научат на същото и децата си. Но по правило, облягайки се на опита си, те се стремят животът на децата им да бъде по-добър от техния. В същото време родителите по някаква причина пропускат един много важен момент, а именно: какво мислят по този повод самите им деца. Нужно ли е това на детето, на новата формираща се Личност?
В
книгата на А. Нових „АллтРа“ се казва:
„Като правило, в потребителското общество, на човек му се втълпяват определени шаблони, че светът е материален и това е единствената съществуваща реалност за него. Вече разказвах как нашият мозък е конструиран така, че да взима много бързо на въоръжение различни стереотипи, нещо повече, започва да се ръководи от тях, докато човек не избере нови. По този начин той от самото си детство започва да изгражда своя живот въз основа на тези измамни стереотипи и едностранчиво световъзприятие от позицията на Наблюдател от Животинското начало. Всичко, което не съвпада със стереотипите и неговия личен избор бива просто игнорирано. Човек избира много тесен жизнен спектър на познание за света и себе си, дори без да се интересува от цялото.“
Детето не е противник или патерица, а на първо място - Личност. Отговорността на родителите.
Родители, които мислят, че децата им са непослушни, се заблуждават. Всъщност децата много точно следват родителските инструкции. Без да си кривим душите, много родители изживяват собствените си егоистични стремежи и не забелязват точно какви инструкции дават на детето. Просто често се случва татко или мама да ги мързи да учат своите деца и разчитат на детска градина, училище, телевизор, компютър и т.н. А когато все пак детето „получи“ съвет, родителите му го учат например на: "Още ти е рано на теб (да пиеш, пушиш, да си груб ...)." Но истинският смисъл на тази фраза е: „Ще дойде време и ще трябва да (пиеш, пушиш, бъдеш груб...). А децата се опитват да го правят и навършвайки 10, 13, 15 години, докато накрая не дойде времето, когато „ще е времето“. А то идва, когато родителите вече не могат да се справят с тях нито със силата на убеждаването, нито физически. Всъщност, забранявайки нещо, родителите, без да осъзнават, тласкат децата към действие, защото именно забраненият плод е по-сладък. И се получава, че за много деца, родителите на които имат малко време за тях, единственият начин да привлекат вниманието към себе си е да извършат недостойна постъпка. Като например да получат лоша оценка в училище или да счупят стъкло.
Следователно, поемайки отговорност за възпитаването на деца, родителите трябва преди всичко да възпитат себе си, своята духовна съставна и да станат положителен пример за духовно-нравствен човек. В противен случай децата им, усвоявайки предлагания от родителите и обществото потребителски модел на поведение, са обречени да повтарят грешките на предишните поколения.
Родители, които мислят, че децата им са непослушни, се заблуждават. Всъщност децата много точно следват родителските инструкции. Без да си кривим душите, много родители изживяват собствените си егоистични стремежи и не забелязват точно какви инструкции дават на детето. Просто често се случва татко или мама да ги мързи да учат своите деца и разчитат на детска градина, училище, телевизор, компютър и т.н. А когато все пак детето „получи“ съвет, родителите му го учат например на: "Още ти е рано на теб (да пиеш, пушиш, да си груб ...)." Но истинският смисъл на тази фраза е: „Ще дойде време и ще трябва да (пиеш, пушиш, бъдеш груб...). А децата се опитват да го правят и навършвайки 10, 13, 15 години, докато накрая не дойде времето, когато „ще е времето“. А то идва, когато родителите вече не могат да се справят с тях нито със силата на убеждаването, нито физически. Всъщност, забранявайки нещо, родителите, без да осъзнават, тласкат децата към действие, защото именно забраненият плод е по-сладък. И се получава, че за много деца, родителите на които имат малко време за тях, единственият начин да привлекат вниманието към себе си е да извършат недостойна постъпка. Като например да получат лоша оценка в училище или да счупят стъкло.
Следователно, поемайки отговорност за възпитаването на деца, родителите трябва преди всичко да възпитат себе си, своята духовна съставна и да станат положителен пример за духовно-нравствен човек. В противен случай децата им, усвоявайки предлагания от родителите и обществото потребителски модел на поведение, са обречени да повтарят грешките на предишните поколения.
Когато всеки човек осъзнае отговорността за своя избор и последствията от него, ще бъде много лесно да се промени векторът на текущата ситуация в обществото към съзидателно развитие. Промени себе си и целият свят ще последва твоя пример.
Линк към статията в оригинал: https://allatravesti.com/neposlushnye_deti__eto_mif?fbclid=IwAR23WmHIwK6ah_cDCOq2Yc-Z6MjM9VhZhXge5sKSxrjl1egcGqMOov5QD9Ehttps://allatravesti.com/neposlushnye_deti__eto_mif?fbclid=IwAR23WmHIwK6ah_cDCOq2Yc-Z6MjM9VhZhXge5sKSxrjl1egcGqMOov5QD9E
Коментари
Публикуване на коментар