Обида или Любов

"За да чувствате вечно любовта, трябва веднъж завинаги да вземете много твърдо решение: да обичате, независимо от всичко."

Протойерей Павел Гумеров

По пътя на самоусъвършенстването, при преобразяването, у хората възникват различни ситуации... Ще споделя своя опит.

Първа ситуация
Преди година от апартамента на родителите ми изчезна голяма сума пари. Още повече, това бяха обществени пари. Родителите ми дълги години плащаха сметките за цялото градинско стопанство, пенсионерите им се доверяваха и даваха парите си без страх. Тъй като никой не е идвал вкъщи, а и аз  имам ключове от апартамента, родителите ми решиха, че аз съм откраднала парите от тях. Както ми го и казаха.

Не мога да опиша колко болезнено и обидно беше  в този момент да чуя това. И въпросът не беше толкова  в това, че не можех да докажа, че не съм го направила, а че хората, които са ме възпитали, са могли да си помислят това за мен и да го приемат за истина. И това беше моят момент на избор вътре в себе си: болката от крещящо Его, без вина виновна или Любовта. Разбрах колко е трудно за родителите ми в този момент. В съзнанието им тяхната дъщеря – е престъпница. И как те сега ще гледат в очите хората, които са им поверили парите си, а те... Тогава реших да не мисля повече за това, да приема всичко такова, каквото е. Да заработя цялата сума и да я дам на родителите ми. Успокоих се вътрешно и почувствах как ги обичам, независимо от всичко. Три дни по-късно родителите ми съобщиха, че са преместили шкафа и парите са се оказали  там. Всички недоумяваха как пликът може да падне там. Всичко се реши от само себе си. А за мен това беше урок по Любов и разбиране.

Втора ситуация
Мама изведнъж се разболя и беше откарана в болница. Отидох при нея вечерта след работа (уморена, гладна, навън дъжд и студ). И мама помоли да й купя лекарства, но само от определена аптека, и то веднага. Тъй като по пътищата имаше задръствания, трябваше да отида пеша, без чадър. Купих всички лекарства от списъка и радостно се отправих към болницата. Мама отвори чантата, прегледа всички бутилки и таблетки и започна да ми крещи, обвинявайки ме, че съм купила две бутилки физиологичен разтвор, които тя има - защо напразно съм дала пари (физиологичният разтвор е евтин). Стана ми толкова болно и обидно, започнаха да се появяват мисли, че вместо благодарност за „перфектния подвиг“ ме обвиниха и ми се скараха. Стоях, гледах майка си и ми се искаше да заплача от самосъжаление (жертвата, най-нещастната на света!). И в това състояние на самосъжаление си тръгнах. Отидох на гости на приятели и започнах да се оплаквам колко съм бедна и нещастна, как са ме обвинили за нищо.

Приятелите ме изслушаха и в отговор попитаха: „А защо изобщо направи това? И какво очакваше да получиш за постъпката си?“... Започнахме да анализираме ситуацията: защо въобще  правим добри дела и какви дела могат да се нарекат добри. Оказва се, че ако очакваш за съвършената постъпка похвала, благодарност или някакво действие в замяна, то тази постъпка не може да бъде наречена добра.

Исус Христос, в проповедта на планината, казал: „... да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” (Матей 6: 4). 

Дойде разбирането, че съжалението „към себе си“ е емоция, а от емоциите се подхранва съзнанието (като част от системата на Животинския разум).

„...човешките емоции – са много мощна енергия. С отрицателните емоции човек храни Животинското начало, а масите от хора – Животинския разум“.

Из книгата на А. Нових „АллатРа“

Оказва се, че на системата са й нужни от мен само емоции. Тя иска да яде. И най-бързият начин да въвлече човек в емоция е като го обвини в това, в което човек не е виновен. Това е най-бързият и ефективен начин. Не забравяйте, както в баснята на Крилов „Вълкът и агнето”:

„Ти си виновен за това, че искам да се храня.” - казал той и завлякъл Агнето в тъмната гора.

Нищо чудно, че казват: „Пазете се от онези, които искат да ви насадят чувство за вина, защото те жадуват за власт над вас.“ И действително, съзнанието желае власт над Личността, затова постоянно се опитва да обвинява, да потиска.

Личността винаги има свобода на избора и именно Личността решава къде да насочи силата на вниманието. Да се ​​съгласи с предложеното състояние - емоция или да се откаже от илюзиите в полза на Любовта.

„Истинската Любов вътрешно освобождава човек, дава най-ценния небесен дар – истинската Свобода от този материален свят. Тя е много мощна сила, която пробужда Душата. Това е най-близкият кратък път към Бога“.

Из книгата на А. Нових „АллатРа“

БЛАГОДАРЯ !!!

Всички тези наблюдения, разбирания и промени в светоусещането започнаха да настъпват след прочитането на книгите на Анастасия Нових и гледането на предаването „СЪЗНАНИЕ И ЛИЧНОСТ. От изначално мъртвото към вечно Живото.”

Автор: Елена Л.

Линк към статията в оригинал:  https://allatravesti.com/obida_ili_lyubov?fbclid=IwAR3Tir8mpodAjx3V76lmMz47i6MKF-3OvGOaAdtqy8AvjYA6U4sdy1InJrs