Субличността - искреното желание на съзнанието
Когато съм с Бога, няма от какво да се страхувам
Всяка година по АллатРа ТВ излизат все повече и повече предавания с участието на Игор Михайлович Данилов. Всяко предаване е не просто поредното - с познати лица, не просто отговоря на въпроси, а Жив разговор за най-важното и най-главното за човека.
На 20 февруари 2018г. излезе предаването „САМОУБИЙСТВОТО. ПОСЛЕСМЪРТНА СЪДБА". Темата разбира се не е весела, но е много важна. Важна и ценна не само откъм информационно съдържание, но и в това, че помага да видиш работата на собственото си съзнание.
Сигурна съм, че много хора неведнъж са слушали в главата си думите „Времето е малко, няма да успея да се слея с душата си“, „Добре де, като не успея - не успея - субличност също е (нещо) нормално, ще изляза в следващия живот.“ Възможно е през нощта да сте изпитвали страх и в главата ви да са се въртели мисли, че онези, които се крият в сенките са наблизо. Приятели, това е поредната лъжа на съзнанието, поредният капан, който е поставило за Личността. Както беше казано в едно от предаванията - кукичката, с която е закачило този труп и го придърпва към гроба.
Натрапеният страх от съзнанието никога няма да доведе до Живот. Страхът не е Живот, страхът е смърт, смърт за теб като Личност, смърт за теб като Ангел.
След като изгледах предаването „САМОУБИЙСТВОТО. ПОСЛЕСМЪРТНА СЪДБА“ разбрах, че да станеш субличност е искреното желание на съзнанието! То крие само това свое желание и го представя на Личността като страх от неуспех да се слее с Душата, като страх да стане субличност. И за да стане субличност, съзнанието е готово да се потопи във всяка мръсотия, във всяко - меко казано - приключение.
Как се проявява това? Гледайки горепосоченото предаване, съзнанието на всеки 5 минути казваше: „Опази Боже, не дай боже такова“. След предаването започна да предлага картинки от историята, разказана в предаването за влюбено момче и момиче, убийство и последващо самоубийство. Това успях да го игнорирам и да не се въвличам. Просто наблюдавах.
По-нататък съзнанието започна да предлага мислите, че кандукът е страшен и не се знае къде можеш да се натъкнеш на него. И паралелно с това мислено внушение, съзнанието започна да навява и страх. В отговор на подобни внушения от съзнанието – предложих да му прочета книга АллатРа от Анастасия Нових. Докато съзнанието се опитваше да размъти водата като активно подхвърляше картинки на сцени с убийство, подигравки, мисли за обитателите на сенките, кандуците – аз започнах да чета по-бавно и все по-бавно, вглъбено, вниквайки във всяка прочетена дума. Цялото внимание - в четенето и в Лотоса. И колкото повече успявах да игнорирам съзнанието и да не го храня с внимание, то толкова повече се вбесяваше. Ясно се чувстваше яростта и беснеенето. Приличаше на дете в истерия, което дърпа родителя към витрината с играчки, а родителят бавно, но сигурно върви към вратата на супермаркета.
И в един момент съзнанието в главата изкрещя: „Искам да бъда субличност! Искам да срещна кандук! Това е 100% субличност!“. Признавам си честно, в първия момент неволно замръзнах. Буквално за част от секундата замръзнах от изненада и отново се върнах към четенето. Без страх, без осъждане, просто продължих да чета - бавно и вглъбено. А вътре радост, радост от факта, че съзнанието в ярост изказа истината за себе си. Радост от факта, че съзнанието го боли. След известно време на такова вглъбено четене на книга „АллатРа“ установих, че в момента никой не ме притеснява да чета. В главата ми е тихо! Съзнанието мълчи! Вътре - чувство на радост и благодарност към Бога, благодарност към Духовния Свят за подкрепата и грижите, за предоставения шанс да стана Жива.
„Ти не си очите, не си съзнанието, ти си Личност. Затова, приятелю мой, да Живееш е по-добре, много по-добре, отколкото да си мъртъв в света на сенките. И това е истина“.Приятели, хайде да Живеем...
Автор: Светлая
Линк към статията в оригинал: https://allatravesti.com/sublichnost_iskrennee_zhelanie_soznaniya?fbclid=IwAR3d98NrLpGGjiMQ9WzhgHoxUojUawPIUHs38-H5Yisv7ScaaPuqcJ3kbQ4
Коментари
Публикуване на коментар