Как да се научим да чуваме

Със сигурност мнозина са се натъквали на такъв феномен на съзнанието, когато задаваш въпрос на човек (например, интересуваш се „какво прави?“), човекът започва да ви отговаря, а в един момент разбираш, че си пропуснал всичко. Оказва се, че причината за такава странна временна „амнезия” се крие в двойствената природа на човека.

Във всяка религия или философска доктрина се говори за двойствеността на човека, че у него има Духовно и животинско начало. И човешкият живот е бойното поле на тези две начала, а всички събития в него са резултат от избора между тях. Когато човек осъзнае това и започне да се движи по пътя на духовната си трансформация, то у него често възникват въпроси. Обичайно на първите етапи това са въпроси от ума, въпроси, възникващи от гордост. Същността на подобни въпроси се състои в това, да привлечете вниманието към себе си, да чуете похвала или да потвърдите мислите и идеите си. Именно за това, задавайки въпрос, човек не чува отговора. Съзнанието в този момент изобщо не слуша събеседника, отговора или позицията на събеседника не са му интересни, в този момент вниманието е заето с потока на собствените мисли, размишлявайки "как ли изглеждам сега". Както е посочено във филма „СЪЗНАНИЕ И ЛИЧНОСТ. От изначално мъртвото към Вечно Живото“:

„За него събеседника е просто възбудител, а човек свива вниманието си в собствения монолог, в годеливостта“.

Но най-интересното е, че Личността на всеки човек всъщност чувства хората, които имат истински Духовен опит и се привлича от тях. Но как се задава въпрос не от съзнанието, а от Личността, как да се отделим от съзнанието и да чуем отговора на събеседника? Отговорът е прост – като сме честни пред себе си. Просто трябва честно да си признаете: „А кой в мен задава този въпрос и защо?” В крайна сметка, когато Личността е в Духа, в Божията Любов, тогава вече възникват други, практически въпроси. Отново на този етап възниква потребност не токова да питаме, колкото да споделяме, да споделяме тази вътрешна радост и щастие, да споделяме истински практически Духовен опит. И разговорът тогава протича в съвсем друга посока.

„– Не чух нито една ваша дума. как да се науча да чувам?

Игор Михайлович: Приятели, това наистина е сериозен въпрос. Смисълът е, че съзнанието често задава въпроси и мигом жадува за отговор. Същото, което обсъждахме току-що. Съзнанието е искало да чуе: "Браво приятел, колко добре се справяш!" Искало е потвърждение, не съм ли прав? Реално нещата стоят точно така. То не възприема отговора, с който не е съгласно. Особено ако отговора е истинен. Това е нормално.

– И започва да блокира...

Игор Михайлович: Не, просто изключва чутото и го подменя със своето. Съзнанието не му е интересно и не слуша. То знае отговорите, въпроса го задава просто така, да се изтъкне.

Мисли си какво са помислили за него и как са го възприели. Колко съм духовен и как ходя в неделя на църква и паля свещичка. Духовен в очите на съседа, а не пред Бога. В това е смисъла. За да може после да упрекне съседа: "Защо ми цапаш светото място, вземи си хартийката от моята територия! Знаеш, че ходя на църква и че нямам право да псувам." Нещо такова.

– Как в такава ситуация да отдръпнем на страни съзнанието.

Игор Михайлович: Престани да се самозалъгваш и толкоз! Хората постоянно се самозалъгват. Когато си честен и здравомислещ, когато съзнанието ти говори и разбираш, че е лъжа, го попитай: "Защо ме лъжеш?" И ще видиш как ще те остави на мира. Това е също както при шизофренията, когато започва да хули и псува наред.

Из передаването “НЕВИДИМИЯТ СВЯТ” (1:45:34)

Преди около месец-два, наблюдавайки работата на съзнанието ми, получих интересен опит. Ето какво се случи: вътрешното състояние бе спокойно, и бавно започна да се надига вълна от негативизъм, зад нея, както обикновено, бавно започнаха мислите: „Изобщо не мислиш за бъдещето си, не строиш кариера, не се развиваш. Как може така! Ти дори не мислиш за себе си!!!“ И тогава видях прекрасно, че тези мисли ми се натрапват, както се казва, съзнанието напълно изнагля. Тоест, наистина безочливо си „превиши правата“, подменяйки моят живот, моите цели с негови, в негова полза. Дори ми стана смешно, че преди съм се водила по подобни провокации. И в такова радостно, спокойно състояние просто мислено си казах: „Да, ти просто ме лъжеш. А аз се занимавам с бъдещето си, когато работя над духовното си развитие. И бъдещето ми е извън пределите на материалното тяло и този триизмерен свят.“ И знаете ли, съзнанието просто не е могло да скрие реалният чувствен опит на Личността. В такива моменти може ясно да се види, че то просто се снижава и идва личният опит, че „няма по-висша сила от Духовната“! 

 На въпроси отговаря Игор Михайлович Данилов

Линк към оригиналната статия: https://allatravesti.com/kak_nauchitsya_slyshat?fbclid=IwAR1YuTcwyBbOv7KwoK2py3ICNtLw2u09DtLIwl3TRhSVmJVyoMi7-ytnnU8