Какво е сянката всъщност? Нов поглед върху природното явление

Втората половинка - мит или реалност? (Човекът е създаден два пъти)

Общоприето мнение в наше време е, че - за да бъдеш истински щастлив - задължително трябва да намериш втората си половинка. В продължение на много години ние сменяме партньори и търсим този единствен човек, предназначен за нас от Бога. А защо? Защото всеки от нас иска да е щастлив, напълно разбран и заслужено оценен. Дали това е възможно и откъде изобщо идва концепцията за “втората половинка”?

Самото понятие “втора половинка” води своето начало от древни легенди, които са много сходни при различните народности по света. Всички те започват със създаването на човека, което, между другото, не се е случило веднъж, тоест Бог е създал човека два пъти. Този въпрос много интересно се разкрива от професора по медицина академик Игор Михайлович Данилов в предаването “Съзнание и Личност. От изначално мъртвото към вечно Живото”:

“Изначално Бог е създал човека като безполово и невидимо същество. Сега съществуват мъже и жени. А първите хора са били безплътни и безполови, като ангелите. Ангелът няма плът. Ангелът няма пол. А преди това мъжкото и женското начало са били въплътени в едно. След като са придобили материя, те запазват своята същност. Тоест на първоначален етап е нямало мъже и жени. В началото мъжкото и женското начало са били въплътени в едно, тоест имало е такова явление като андрогинност на първия човек, тоест съчетание на мъжки и женски пол в едното лице”.

В предаването също е споменато, че когато Бог създал човека (съгласно Библията), го нарекъл Адам. Това обаче не е било мъжко собствено име, а общо название за човека, като нарицателно. И то е еднакво приложимо както за мъже, така и за жени.
“По-късно Бог е утвърдил половото различие и хората са били разделени на мъже и жени. За да се усложни пътят към Дома. Защо е било сторено така? Всъщност първите хора сами пожелали плътта, за да преодоляват трудностите и за да заслужат Божията любов. Това е създало пречки и е предизвикало създаването на материалния свят. Била сътворена плътта, а после - окончателно разделена на мъже и жени. По-късно понятието “истинска любов” е било заменено с “човешка любов”. А човешката любов е временна. Появил се митът, че всеки трябва да намери своята половина, защото тя задължително съществува”, - казва Игор Михайлович.

Бих искала да подчертая момента, че създаването на човека е преминало през два основни етапа - етап на духовно раждане и етап на преобразуване в материя. Ключов се явявал моментът на човешкия избор: да служи на Духовния свят, дори да бъде заключен тук, в материята. Амр ибн Усман Макки в “Книгата за Божествената Любов” разказва, че човекът бил сътворен два пъти и първоначално бил безплътен.“Бог е създал душите седем хиляди години преди създаването на телата и ги поставил на “място” в близост до Себе Си. [После] Той затворил сърцето в духа, духът - в душата, а душата - в тялото. И той добавил ум и изпратил пророците, низпослал заповеди и всеки от тях започнал да търси своето изначално състояние. Господ им завещал молитвата. Тялото се обърнало към молитвата, душата стигнала Любовта, Духът се приближил към Бога, а сърцето се успокоило в единството с Него”[8]. 

Старият Завет казва, че Бог е създал хората по Свой образ и подобие. А Евангелието - че Бог е Дух. Тоест Бог е създал човека първоначално като духовно същество. Освен това, също в Библията, се споменава, че Бог е създал хората за втори път (Битие 1:27) като материално същество. За жалост, с течение на времето хората са забравили, че първоначално човек не е тяло. Бог дал на човека тяло много по-късно. Изначално човекът е бил създаден като духовно същество. И такова изкривяване, когато има преместване на акцента от духовното към материалното, може да се проследи в много култури.

Много живо и образно за сътворяването на човека е разказано в зороастрийската митология. Съгласно писанието Бундахишн (книга за сътворението на света) първият човек е бил Гайомарт, но той самият е нямал човешка форма. Вследствие на борбата между Доброто и Злото, Гайомарт умира, но част от неговото семе попада в земята. След четиридесет години от земята израснали хора - Машия и Машияна, под формата на растение ревен, наподобяващо преплетени змии. Едно, разбира се, асоциативно сравнение и свободна интерпретация на преданията, че първите хора, безплътни и невидими, са били слети заедно. Тоест изначално е била сътворена тяхната душа (Хварн) и чак след това - материалният образ. “Защото религиите казват, че първо е бил сътворен Хварн, а после - самото тяло, защото първоначално се определя предназначението на човека, а впоследствие  за него се създава тялото” [2]. После стъблото на ревена е било разделено и хората придобили формата на мъже и жени. Едно образно сравнение, което много точно показва момента, когато двуполово същество е придобило тяло и още известно време е продължавало да бъде единно, като стъблото на ревена. По-късно хората са били разделени на мъже и жени по същия начин, както и стъблото на един ревен може да се раздели на две “змии”.

"На картината: Майката-прародителница Нюй-ва и културният герой Фу-си. Техните тела са спираловидно преплетени в три и половина кръга. В контекста на картината символът представя познанието както за спиралната структура на Вселената, така и за медитативната техника, за да може човек да постигне един от етапите на усъвършенстване - състоянието на духовното просветление ”[7].

Гръцките митове описват андрогините като митични същества-предци, първите хора, съчетаващи мъжки и женски черти. Поради това, че андрогините станали горди от своята сила и красота, боговете ги разделили на две и ги разпръснали по света. Оттогава хората са обречени да търсят своята половина. Но не трябва да забравяме, че гръцките митове, достигнали до нас, са заслуга на Омир. Всъщност никога не е имало човек-поет с такова име. “Омир” - това е псевдоним, който произлиза от преобразуването на гръцката дума homilia, което значи “беседа”, “религиозно проповядване с нравоучителен характер”. А на другите гръцки диалекти думата има значения: “заложник” “поет”, “сляп човек”. “Зад псевдонима "Омир" е работила цяла група под ръководството на представители от Архонтите. Тяхната цел и задача е било създаването на такива творби, които под прикритието на известни древни легенди, известни исторически факти, да въведат в психологията на хората идеология, благоприятна за архонтите и съответно да повлияят върху формирането на определен мироглед между народите, предразполагащи към религизното и политическо господство на Архонтите." [6].

С течение на времето знанията за истинската природа и история на човека у древните гърци са се превърнали в митове за Хермафродит, който започнали да почитат като бог. Той се е смятал за син на Хермес и Афродита и в него са били съчетани черти на двата пола.Бердяев отбелязва подобна концепция в кабала: “Човекът заслужава това име само защото обединява в себе си мъж и жена. Адам, който вярно отразява най-висшия или първичен Адам, трябваше, в съгласие с този модел, да обедини в себе си мъжките и женските принципи. И първоначално той е бил създаден като андрогин”.

Джейкъб Бьоме, немски християнски мистик, прорицател, теософ, предшественик на западната софиология - учението за „Божията мъдрост“, също много любопитно говори за андрогините: “Адам е бил както мъж, така и жена, но всъщност нито едно, нито другото, а дева, изпълнена с целомъдрие, чистота и почтеност, като образ на Бога; той е имал в себе си и етер от огън, и етер от светлина, в сливането на която почива любовта към себе си като вид девствен център; и ние ще станем като него след възкресението на мъртвите, защото според Христовото слово там не се женят и не се омъжват, а живеят като Божии ангели.”

Що се отнася до древната индоарийска култура, то в нейните легенди можете да намерите дори няколко изображения, които отразяват феномена на андрогинията. Сред индийските богове Праджапати - "майсторът на потомството", създал всичко от себе си, заема видно място. Съществува и образът на Апава (аспект на Вишну), разделящ се на мъжки и женски части. А също и Шива-Шакти - универсална за индуизма форма на проявление на обединените мъжки и женски енергии. Подобен образ -Ардханаришвара се изобразява като стоящ върху плаващо във водата лотосово цвете, Бог Шива, съчетаващ в себе си мъжкото и женското начало (Шакти).

Интересното е, че растението благороден ревен е било разпространено на териториите на съвременните Индия, Афганистан, Китай, Бутан. Тоест точно там, където някога е възникнал зороастризмът. Факт, който подтиква към любопитни заключения: историята на създаването на света и човека за всяка нация се разказва с примери, познати в ежедневието на хората от дадения народ. Излиза, че всички истории имат един корен, единно зърно истина, но то е облечено в различни метафорични образи, ясни за хората, живеещи в местността, където е привнесено учението.В китайската култура се споменава за Майка-прародителница Нюй-ва, която често е изобразявана в двойка със съществото Фу-си (Фуси) - с тяло на човек и опашка на змия вместо крака, а телата им са преплетени като ревен от зороастрийската митология.В митовете на африканския народ догони бог Ама прави първите няколко души от глина, което от своя страна поражда осем безсмъртни двуполови предци. Древното германско божество Туисто буквално се превежда като „двойно“, “двуполо“.Небесното създание на андаманската митология Пулуга в южната част на архипелага е с мъжка природа, в северната - с женска.Дори в далечна Австралия са запазени митове със споменаване на андрогините. Но в австралийската митология присъстват не толкова двуполови образи, колкото безполови същества-предци. В племето на река Тули се е запазила традиция, според която първите мъже и жени не са се различавали по никакъв начин и едва много по-късно са имали отличителни полови белези.

Оказва се, че в зората на времето всички народи, населяващи Земята, са знаели истинската история за създаването на човека. Но с течение на времето знанията били изкривени и хората забравили кои всъщност са и защо са създадени. Хората са забравили, че човекът е преди всичко духовно същество и че смисълът на живота му е в придобиването на неговата цялостност, в сливането на Личността с Душата. А това означава, че всички търсения на своята втора половинка или сродна душа в материалния свят са обречени предварително на неуспех. Защото човек може да придобие цялостност само в себе си.

Инстинктът за продължение на рода е заложен в природата на човека и го подтиква да търси подходящ партньор. Но човекът е двойствен по своята природа и инстинктът за създаване на потомство е само част от нашата животинска природа. А духовната ни част изисква да намерим цялостност в себе си, да намерим истинските себе си. Семейството, разбира се, е прекрасно нещо! каква радост - да наблюдаваш как растат децата! Семейството е най-първото място, където човек се учи да проявява любов и грижа. Но създаването на семейство не е единственият смисъл в живота на човека. Иначе хората, които са “засадили дърво, отгледали син и построили къща” щяха да бъдат абсолютно щастливи и удовлетворени. А на практиката всичко е съвсем различно. Все пак остава чувство на неудовлетвореност, сякаш има още нещо, което все още не си направил.

Очевидно така и трябва да е, за да разберем най-накрая, че никой и нищо не може да запълни нашата вътрешна празнота, освен истинската Любов, Любовта към Бога. Няма смисъл да се губи време в очакване, че някой някога ще дойде и искрено ще ни заобича. Човек трябва да се учи да разкрива Любовта вътре в себе си - Любовта към Бога. В крайна сметка човекът е сътворен по образ и подобие на Бог, тоест Духом. Личността е Дух. И за да придобиеш истинско щастие, трябва да започнеш да Живееш в Духовния свят. И ето кога човек на практика разбира какво всъщност е Духовният свят, когато той усеща, че Духовният свят съществува, тогава той става част от духовното семейство - истинско, неразделно семейство, където животът е Вечен, не свършва и, естествено, не е в триизмерността, не е в земното. Това е най-висшата ценност. Затова и хората идват на този свят, за да се родят… да станат Живи.

П.П.: Скъпи приятели! Предаването “Съзнание и Личност. От изначално мъртвото към вечно Живото” повдигна множество теми за изследвания. Каним всички желаещи да се присъединят към увлекателното търсене и разкриване на тайните на Вселената! Това е отлична възможност да се разшири собственият кръгозор, да се задълбочи разбирането за протичащите процеси, а най-главното - да споделиш своите открития с други, които вървят по пътя на саморазвитието.

Автор: Елена Бирюкова

Превод: Екип на АллатРа България

Източници:

1. Библия;
2. Авеста, Бундахишн;
3. Бхагавата-Пурана;
4. Лосев А. Митология на гърците и римляните;
5. Бердяев Н.А. Творчество и пол. Мъжкото и женското.
6. "Сэнсэй-IV. Исконный Шамбалы" А. Новых
7. “АллатРа” А. Новых
8. Али ибн Усман Аль-Джуллаби Аль-Худжвири -“Раскрытие скрытого за завесой для сведущих в тайнах сердец”.