Аутизъм. Феноменът е разкрит

В момента човечеството е изправено пред глобален проблем от световен характер, чието име е детският аутизъм. През 2007 г. ООН реши да направи 2 април ден за разпространение на информация за аутизма.

Всяка година децата с такава диагноза във всички страни по света стават все повече. Тъжната статистика говори за това, че днес НАС (нарушения от аутистичния спектър) се срещат при всяко 50-то момче и всяко 250-то момиче. В момента особено много от тези деца се появяват на територията на САЩ (всяко 88-мо дете).

Съвременната медицина признава безсилието си пред това така наречено заболяване и казва, че конкретните причини за появата на такива отклонения от стандартите при децата все още не са известни, а също и че медицината няма медикаментозни средства, които да разрешат проблема. Това е разбираемо, защото без да се знае действително механизмът за образуване на причините за нарушенията от аутистичния спектър е невъзможно да се намерят подходящи лекарства, а още повече успешни методи за адаптация на детето към социалния живот.

Учените психолози и психотерапевти от международно обществено движение „АллатРа“ успяха да намерят решение на дадения проблем, както в разбирането за образуването на това психично „заболяване”, така и в уникалната методика за работа с деца от аутистичния спектър.
Основа за успешна работа с детския аутизъм стана виждането на този проблем не в контекста на физиологията, а през призмата на разглеждането на човека като пълноценна дуална конструкция, съчетаваща в себе си както материалните (мозък и съзнание), така и духовните съставни (Личност и Душа).

И така, на първо място, трябва да изясним, явява ли се детският аутизъм заболяване?

Съвременната класическа литература за аутизма казва следното: че аутизмът е сериозно пожизнено заболяване, което обикновено се проявява през първите три години от живота. Страдащите от аутизъм се характеризират с прекомерна самоизолация, всепоглъщаща пристрастеност към монотонността, неспособност да възприемат общоприетите методи на поведение в обществото, да осъществяват контакт или да общуват с други хора по естествен и смислен начин. Често у децата с аутизъм се наблюдава задръжка в речевото развитие. Децата с аутизъм по принцип са добре сложени и много привлекателни.

Повечето деца с аутизъм са напълно нормални на външен вид, но поведението им драстично се отличава от това на връстниците им. Те могат да седят с часове, гледайки в пространството, да не обръщат внимание на другите, да се занимават с повтарящи се действия с предмети без видима цел (например да въртят нещо в ръцете си и т.н.). Често са склонни към неконтролирани и необясними истерии. Дете, страдащо от аутизъм, традиционно се описва като живеещо в стъклена топка или в свой собствен свят.

От това описание се вижда добре, че детето с аутизъм по всякакъв начин се стреми буквално да се дистанцира от обществото и всяко социално взаимодействие, при това нивото му на тревожност и страх е много високо. Но трябва да се постави специален акцент върху факта, че в момента вече има доста официално работещи възрастни с НАС и повечето от тях могат да бъдат наречени не само нормални, но дори и до известна степен гениални, защото при подходящ подход тяхното ниво на интелектуално развитие е много по-високо от това на обикновения човек.
Да, наистина може да им е трудно, особено в началото, да се адаптират към социалните навици за взаимодействие между хората, но във всяка, интересуваща такъв човек, специалност, няма да има равен на него, дори само защото човек с НАС няма да работи за пари, той ще прави това, което обича, защото това се превръща в неговия главен интерес и вдъхновение в живота. А искреността на такива хора не може да се замени, за разлика от тази на болшинството.

От това възниква въпросът: защо у детето с аутизъм сигналите, които постъпват от сетивните органи в мозъка за анализ и обработка, се възприемат по различен начин - по-интензивно и по-агресивно. Всъщност нивото на чувствителност на такива деца е несравнимо по-високо от това на болшинството, може лесно да се проследи това до каква степен те са чувствителни към звуци, вкусове, хранителни предпочитания, цветово възприятие и различни други фактори, дразнещи психиката.
Има обикновени хора, които също са много чувствителни към миризми и за тях дългият престой например във фризьорски салон или болница става непоносим, но те няма да крещят или плачат от това - това е един от простите примери за повишена чувствителност на обонянието. А при аутиста почти всички усещания са много по-дълбоки от тези на обикновен човек и поради непосредственото си отношение към социума, аутистите няма да го скрият, от което става ясно защо им е толкова трудно да бъдат на публично място, където всичко блести, крещи, гърми и чука. И никой не е в състояние да приеме тяхното открито възмущение!

Такова дълбоко възприемане на действителността се отразява у хората с аутизъм чрез напълно различни нестандартни „канали“ за получаване и обработка на информация в мозъка. А липсата на разбиране и прогнозиране на поведението на другите се характеризира практически с отсъствието на работата на специалните огледални неврони в мозъка, които отговарят за емпатията и чувствителността към нуждите на хората наоколо. Но това не е основната причина за появата на признаци на аутизъм. Всъщност всичко е много по-просто и всички очевидни признаци на аутизъм са само следствие от основната причина.

Ако разгледаме човека като цялостна енергийно-информационна конструкция (подробности вижте в книгата на А. Нових „АллатРа“), тогава без научна терминология може да се проследи следното: човешкият мозък може да бъде представен като компютър, съзнанието – като програмен софтуер, с помощта на който се прави анализът на цялата постъпваща в живота на човек информация, а този, който управлява този процес е Личността на човек.
Именно Личността използва съзнанието си и избира по какъв начин да взаимодейства със социума, каква подходяща реакция или поведение да избере в дадена ситуация, какви навици да развие, къде да насочи интелекта си.

Съзнанието на детето с аутизъм е толкова чувствително към всички прояви на нашия живот, че то остро и директно усеща човешкия гняв, раздразнение, омраза, хитрост, подлост, алчност и т.н. За него цялата психологическа среда на обществото е толкова груба и „гръмка“, че става непоносима.
Представете си: виждате човек пред себе си, чувате какво казва и как ви се усмихва. Детето с аутизъм не само вижда образа, но и фино усеща всички истински емоции и подбуди на дадения човек, дори тези, които той старателно се опитва да скрие. И така с всеки!

Ние непрекъснато се намираме в поле на „психична“ информация, но не го усещаме, а възприемаме всичко само чрез външните сетива. Обичайната за нас игра в общуването с външния свят, за такова дете става болезнено остра, агресивна и напълно непоносима.
Затова неговата Личност решава да се откаже от използването на своето съзнание като инструмент, както за комуникация с външния свят, така и за развитие. И такова дете се затваря в себе си, във вътрешния си свят, който за него става спасителна крепост на спокойствие в този кръговрат от човешки емоции, гняв, раздразнение и подлост. Всичките му „ритуали“, навици в храненето, обличането, реда, дори еднаквият път до детската градина, стават за него гаранция за спокойствие, където той поне по някакъв начин се чувства в безопасност.
Такова дете се отказва от диалога с обществото, затова не възприема дори чуждия поглед, а още повече докосването, затова се страхува от всички промени и протестира срещу всичко ново.

Съвременните методи за адаптация на децата с аутизъм не решават проблема с изолацията на такова дете и още повече не го правят пълноценен член на обществото. Тези методи приличат повече на някакви дресировки за установяване на контакт между аутиста и социума. И тяхната цел, трябва да се признае, е просто да направят човешката единица, малко или много, удобна за истинското общество и да я приспособят към минимален социален живот.
Учените от международно обществено движение „АллатРа“ разгледаха проблема с „масовата“ поява на деца с аутизъм много по-дълбоко от съвременните лекари и социолози.

Те посочват, че е необходимо да се вгледаме внимателно в най-важното: да погледнем честно психоемоционалната среда, в която в момента се намира нашето общество и цялото човечество, глобално. Това е формат на съществуване, изпълнен изключително с потребителски нужди, в който доминират лъжата, страхът, предателството, сексът, завистта, егоизма, агресията и като цяло всичко, присъщо на едно съществуване за задоволяване изключително на животинските инстинкти.

В момента от човешкото в нас е останало малко, понятия като съвест, приятелство, подкрепа, безкористност, честност са напълно забравени - сега това не е на мода. И появата на толкова чувствителни деца е един от преките показатели, че човечеството е загубило курса на живота, основаващ се на морално-нравствените ценности.

Тук всеки за себе си може да отговори на въпроса: „И така, кой всъщност е психично болен - чувствителното дете, нежелаещо да живее в моралния боклук на човечеството, или ние - "нормалните", които си затваряме очите за това и продължаваме да съществуваме по законите на животинското общество?“

Дори настоящата ситуация на психоемоционалната среда в социума не пречи толкова на работата с децата в аутистичния спектър. Основното тук се явява силната връзка на детето с неговата майка и семейство!

Знанията за дълбочинната психология на човека, изложени в книгата на А. Нових „АллатРа“, лесно намират решение на проблема при децата с НАС, поставяйки акцент не върху тренировката на съзнанието на такова дете, а върху по-високо и същевременно просто ниво – създаването на благоприятни условия за личността на детето, а именно създаването на поле от дълбочинни чувства около него!

Именно това става базата, на която личността на детето постепенно прави избор в посока на връщане към използването на своя инструмент - съзнанието, за развитие и взаимодействие с обществото.
Намирайки се в полето на дълбочинните чувства, личността на такова дете вече не се страхува да се учи да влиза в диалог със социума, да развива интелекта си, да участва в контакт с обкръжаващия го свят.

Тя чувства, че е заобиколена от „защитното“ поле на любов и спокойствие, чувства, че я разбират и чуват, но това става възможно едва когато родителите на детето започнат да работят върху себе си и на първо място, майката.

Избавянето от аутизма е невъзможно, докато има борба с последствията, трябва да се работи с причината! А причината, както е посочено по-горе, е агресивната за личността на детето психологическа среда. И именно майката, като човек с най-силната енергийна връзка с детето, може и трябва да създаде за него поле от дълбочинни чувства. В това няма нищо сложно, защото пребиваването в дълбочинно спокойствие е абсолютно естествено състояние за човека, когато напусне емоционалното махало и премине в състояние на наблюдател, в резултат на което той става абсолютен господар на живота си, независимо от обстоятелствата.

Пиша тази статия не само като редактор, който си сътрудничи с международно обществено движение АллатРа, а на първо място като майка на дете, което е диагностицирано с НАС и което в момента практически не се различава от обикновените деца.
Той общува с родителите си, играе с децата, досажда на възрастните хора с въпросите си, ходи на училище.
Да, това е училище-интернат, където в класовете има само по 14 ученици, но учителите все още не ми вярват, че детето ми е аутист и въпреки че често „витае в облаците“ по време на часовете и не обича да тича по коридора в междучасията с другите момчета, това не го отличава и още повече - не прилича на човек с психическо увреждане.

Благодарение на получените знания и най-важното - работата върху себе си, животът ни се промени напълно и това се отнася не само за развитието и формирането на моето дете-аутист. Тези знания напълно променят картината на възприятие на света като цяло и отварят в теб безграничния източник на вътрешна сила и хармония. Разкривайки го, ти се вдъхновяваш от живота и го споделяш на първо място с детето си, а на него не му е нужно нищо друго.

Линк към оригиналната статия: https://wejournal.com.ua/news_767n