Нишката на времето

Още от древни времена определени дни в годината са считани за свещени и това никак не е случайно. Да вземем например значението на думата „празник“: 

"Празникът е период от време, подчертан в календара, в чест на нещо или някого, със свещено, нематериално, митично значение и връзка с културна или религиозна традиция."

Нека вземем като отправна точка думите „със свещено значение“ и да се опитаме да разберем какво са искали да ни предадат през вековете нашите далечни предци за празника Рождество на Дева Мария.

Тропар: „Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, Бог наш, и разруши клетвата, даде благословение и обезсили смъртта, дарува нам живот вечен“.

Празникът Рождество на Дева Мария се празнува на 21 септември (нов стил) и има 1 предпразничен ден и 4 дни за честване, т.е. следващите 4 дни също са празници.

Интересното е, че празниците, посветени на Дева Мария, или така наречените Богородични празници, се появяват едва през V век. Между другото, почитането на Богородица става популярно през същия този V век. Любопитна информация, особено като се вземе предвид важната роля, отредена на Дева Мария.

Настъпването на празниците, посветени на Богородица, според историческите документи, е свързано с влиянието на късните апокрифи. Празникът Рождество Богородично възниква в началото на VI век, първоначално в гръцката църква и много скоро след това се появява в Рим. Въпреки факта, че Рождество Богородично е споменато в латински източници от VII век, той не е имал тържествена служба до XII-XIII век.

Между другото, 20-ти септември (20-23-ти, в зависимост от годината) също е и ден на есенното равноденствие. Равноденствието е, когато денят и нощта имат продължителност 12 часа. За много народи по света тези дни са специални и са свързани с космическите цикли. Много източни народи празнуват Нова година именно в дните на равноденствията.
Интересен момент е, че именно 21 септември у източните славяни бил древният празник на самодивите. Самодивите (още орисници) са персонажи от древно-славянската митология. Те били свързвани с определянето на човешката съдба. Обикновено самодивите са три. Прието е да се смята, че това са трите богини - Макош, Лада и Леля.

Шевица изобразяваща самодиви

Шевица изобразяваща предящата Макош

Ако поразровим малко по-дълбоко, може да видим нещо удивително: сред различните народи, именно богините на съдбата са винаги три и те винаги са представяни заедно, взаимно допълващи се:

1. При Римляните - парките: Нона преде нишката, създавайки съдбата; Децима навива каделята на вретоно, разпределяйки различните пътища на живот; Moрта - прерязва нишката, слагайки край на човешкия живот.

2. При Гърците - мойрите: Клото – преде живота, Лахесис - определя съдбата; Атропос - прерязва нишката на живота.

3. При скандинавците - Норните: Урд - създаваща съдбата (миналото); Верданди - формираща съдбата или пътя на съдбата (настоящето); Скулд - бъдещето.

4. При южните славяни - суженици. Имената на сужениците не са известни, но това, че били три се доказва от факта, че през периода на двуверието изображенията на съдниците се пренесли на трите християнски светици - Богородица, света Петка (Параскева Пятница) и света Неделя (св. Анастасия).

5. При арабите - Аллат - лунната богиня, майка на боговете. Договорите при арабите се скрепявали с клетвата „Кълна се в солта, огъня и Ал-Лат, която е над всичко“. Също така сестра й Манат, управляваща съдбата и смъртта, и Уза - богинята на утринната звезда. Техните имена са женски форми на името на Аллах (Бог).

 

Интересно е, че Богородица е наричана още и Царицата на Небесата, Застъпницата. Дева Мария е една от най-почитаните личности и най-великата от християнските светици.

Икона "Рождество Богородично", Украйна, XV век.

На тази икона също има вретено. Интересен момент, защото върху иконите всеки елемент носи определен смисъл. Защо именно в този сюжет присъства предяща жена? Да не забравяме, че на иконите на Благовещение, Дева Мария също често е изобразена с вретено. Защо „Великата Майка“ са изобразявали с вретено или с нишка в ръце?

Стенопис "Благовещение", Киев, Софийски събор, XIV век.

В книга „АллатРа“ може да се окрие интересен отговор на този въпрос:

„...на старославянски език думата „вретено“ се свързва с думата „завъртане“ (завихряне, движение по спиралата). Между другото, това не е само при славяните. Древноиндийската дума „vartanam“ също означава „завъртане“. Вретеното в духовен план още от древността е считано за магически инструмент, надарен свише. Това е условно обозначение на същите тези молитви, медитации и духовни практики. Преденето на нишки с помощта на вретеното, се е явявало определен духовен символ, който много народи познават като единството на „Небето и Земята“, единението на човека в неговия краткотраен живот с духовното небесно начало (Душата). Нишката в религиозното изкуство символизирала духовния живот на човека, а в глобален смисъл – символа на времето, връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Тя е била духовна съставна, която обединявала всичко, както нишката свързваща заедно всички перли (души). Сред много от древните народи „Великата майка“ била изобразена с вретено в ръце.“

В различните култури хората също знаели за важността на триединството. Всичко това говори за единно знание за всички хора, един вид изначално знание, за обозначението на което, трите богини са били използвани като важни символи, които предавали и въплъщавали това знание в себе си. В книгата на А. Нових "Сенсей IV. Изконния от Шамбала" има интересна информация за това: 

„Знанията за сътворяването на Вселената чрез обяснение на троичния принцип породили праобраза на троицата, която се споменава в много религии. Поради адаптацията й към човешкото възприятие, в началото троицата била обяснявана като божествено семейство Отец, Майка и Син. Но след това хората махнали женското начало и го заменили с понятието свети дух. Така и останало до днес... Смисълът на троицата в значението на Бога, Лотоса и Аллата, се свежда до това, че съединението на тези три сили води към създаването на съвършено нова форма на съществуване от микро до макрониво. С времето хората направили от това определение велика тайна, която религиозните ръководители предавали на своите близки „приемници“ като най-висшата тайна за смисъла на битието. Макар в това нещо да няма нищо тайно. Да знаеш определението не означава да познаваш в дълбочина неговия смисъл.“

Това е само един от многото примери, когато виждаме единно Знание в различни времена при различните народи. Вземайки това предвид, можем да кажем, че източникът на изначалното Знание също е бил такъв. А това от своя страна означава, че всички хора са едно Цяло! Всички сме единни, всички сме едно голямо семейство.

За какво изначално Знание става дума? Какво знаели древните, които ние не знаем? Какво са искали да ни предадат предците ни? Колкото повече намираш, толкова повече въпроси възникват. Всеки търсещ обаче със сигурност ще намери отговор. Нека да търсим заедно, както се казва в книга „АллатРа“:

„Човек не обръща особено внимание, когато не е наясно, но е достатъчно истинското знание да се докосне до челото му, неговата Душа да се събуди и той придобива мъдрост. А мъдростта поражда действие...“

Светъл празник, скъпи приятели!

Литература:
Скабаланович М.Н. Рождество на Пресвета Богородица.
История на празника
Кутарев О. В. Характеристика на Рода и Родилките в славянската митология: интерпретации на Б. А. Рибаков и неговите предшественици
Анастасия Нових. АллатРа
Анастасия Нових. Сенсей IV. Изконния от Шамбала
Жената в легендите и митовете: Енциклопедичен речник

Автор: Таисия Шикун

Линк към оригиналната статия: https://allatravesti.com/nit_vremn